Генадий Тимченко - Антикомпромат.Ру

Антикомпромат.Ру

В.ПРИБЫЛОВСКИЙ ТИМЧЕНКО Геннадий Николаевич биография бизнеса Владелец группы компаний "Гунвор" (Gunvor), фирм "Сургутэкс" и "Трансойл СНГ" миноритарный акционер компании "Новатэк" бывший совладелец группы "КИНЭКС" Родился 9 ноября 1952 "в семье советского военного в Армении, его детство прошло в Восточной Германии и на Украине" (The Wall Street Journal, 11.06.2008). окончил Ленинградский механический институт (он же - Веенно-механический институт; в настоящее время Балтийский государственный технический университет "Военмех"), получив специальность инженера-электромеханика. По сведениям журнала "Русский Newsweek", был сотрудником Первого Главного управления (ПГУ - внешняя разведка) КГБ СССР ("Русский Newsweek", 15 января 2007). По словам самого Тимченко, "это сказки" (WSJ, 11.06.2008). Работал на Ижорском заводе в Ленинграде. C 1984 году - сотрудник ленинградского филиала Министерства внешней торговли СССР. В 1987 году стал работать во внешнеторговом подразделении Киришского нефтехимического завода (ПО "Киришинефтеоргсинтез") в г. Кириши Ленинградской области, которое в 1991-92 гг. называлось "государственной внешнеторговой фирмой (ГВТФ) "Киришинефтехимэкспорт" (в составе ПО "Киришинефтеоргсинтез"), а с февраля 1992 по 1994 гг. - "государственной хозрасчетной фирмой (ГХФ) "Киришинефтехимэкспорт". С февраля 1992 по июнь 1994 г. - заместитель генерального директора ГХФ "Киришинефтехимэкспорт" (гендиректор - Адольф Смирнов, два других заместителя - Андрей Катков и Евгений Малов. Фирма "Киришинефтехимэкспорт" специализировалась на экспорте продукции принадлежащего "Сургунтнефтегазу" завода "Киришинефтеоргсинтез" (Киришский НПЗ, ОАО ПО "Киришинефтеоргсинтез", затем ОАО "Кинеф", затем снова ОАО ПО "Киришинефтеоргсинтез"); через "Киришинефтехимэкспорт" проходила большая часть нефти "Сургунефтегаза". Е.Малов отвечал за транспорт, А.Катков — за инвестиционные проекты. Г.Тимченко курировал связи с зарубежными покупателями. С 1990 года - представитель в Киришах советско(российско-)-голландского совместного предприятия (СП) "Юралс" (основатели - Андрей Панников, Валерий Головушкин, Георгий Рамзайцев, Дмитрий Тарасов). В 1990-95 гг. совладелец (вместе с Д.Тарасовым) зарегистрированной в Швеции компании "Юралс-Финланд". Совладелец кипрской фирмы "Юралс трейдинг лтд" (другие совладельцы - А.Панников, Вячеслав Ровнейко и Георгий Рамзайцев). В апреле 1991 г. 9 физических и юридических лиц, в т. ч. А.Смирнов, Г.Тимченко, А.Катков, Е.Малов, а также Леонид Яхнес, Вячеслав Осипов и немецкая "Фирма Коме консуль" учредили АОЗТ "Принтконс" (руководитель - Осипов Вячеслав Павлович). В 1991 году познакомился с председателем Комитета по внешним связям (КВС) мэрии Санкт-Петербурга Владимиром Путиным. В ноябре 1991 года фирма "Киришинефтехимэкспорт" стала одним из учредителей АОЗТ "Киришиавтосервис" в Санкт-Петербурге. Поскольку в число учредителей вошла ирландская "Фирма "Ривда" (Дублин, Дейм стрит, 17), "Киришиавтосервис" регистрировался КВС мэрии Санкт-Петербурга (т.е. В.Путиным). (другие учредители: ПО "Киришинефтеоргсинтез" и Нефтемаслозавод им.Шаумяна; руководитель - Валерий Фарбман; в декабре 1993 в число учредителей вместо Фирмы "Ривда" вошла "Юралс-Финланд"). 13 января 1992 "Юралс трейдинг лтд", "Киришинефтехимэкспорт", Арендное предприятие "Нефтеналивной район Ленинградского морского торгового порта" (руководитель Алексей Баруков) и КВС мэрии Санкт-Петербурга учредили АОЗТ "Голден гейтc", в котором КВС мэрии получил 20% акций. По словам Г.Тимченко: ...В то время я был госслужащим, работал в компании «Киришинефтехимэкспорт». Эта государственная компания вместе с мэрией Петербурга, где работал Путин, получила пакет акций в "Голден гейтс". Я в этой сделке не участвовал. Самое большее, в чем я участвовал, — рассказал однажды группе сотрудников мэрии, среди которых был Путин, о том, какие продукты можно было бы выпускать на реконструированном нефтеперерабатывающем заводе в случае реализации проекта (Файнэншл Таймс", 22 мая 2008). В январе-феврале 1992 г. завод "Киришинефтеоргсинтез" и его внешнеторговое подразделение "Киришинефтихимэкспорт" фигурировали в скандале, связанном с незаконными экспортными лицензиями, выданными председателем КВС В.Путиным и его заместителем Александром Аникиным 12-ти петербургским фирмам - в том числе Производственно-торговой компании "Невский дом" (владельцы - Русаков Юрий Михайлович и Витенберг Владимир Михайлович), которая выступила посредником в договоре об экспорте произведенных на Киришском заводе 50 тысяч тонн "тяжелых дистиллятов (жидкое топливо) для специфических процессов переработки (мазут)" и 100 тысяч тонн "средних дистиллятов (жидкое топливо) для специфических процессов переработки (мазут) (дизельное топливо)" в обмен на продовольственные товары для Санкт-Петербурга из Великобритании. Рабочая группа депутатов Петросовета. а затем и сам Совет обвинили завод "Киришинефтеоргсинтез" в том, что он не выполнил полностью своих обязательств ("...Санкт-Петербургу и Ленинградской области было выделено на экспорт 100 тыс. тонн дизельного топлива для закупки продуктов питания за рубежом. Проработка этого вопроса шла по линии Комитета экономического развития мэрии (председатель – т. Хижа Г.С.). Реализация нефтепродуктов была поручена производственному объединению «Киришинефтеоргсинтез», которое фактически присвоило себе выделенные ресурсы, «посчитав» их плановой экспортной поставкой и не перечислив средства городу и области. - САНКТ-ПЕТЕРБУРГСКИЙ ГОРОДСКОЙ СОВЕТ НАРОДНЫХ ДЕПУТАТОВ МАЛЫЙ СОВЕТ. РЕШЕНИЕ от 08.05.92 № 88). По версии Г.Тимченко, "...Компанией, получившей квоту, была опять-таки государственная «Киришинефтехимэкспорт», сотрудником которой я был. Я не участвовал в этой схеме. Я не помню никакого скандала. Насколько я помню, компания поставила продукты питания, как и обещала" (Файнэншл Таймс", 22 мая 2008 ). Он утверждает, что "Ни разу не было, чтобы мы не выплатили деньги" (Уолл Стрит Джорнал", 11 июня 2008). В 1992-94 гг. участвовал в создании ряда фирм в Санкт-Петербурге: - В июле 1992 г. А.Смирнов, Г.Тимченко, А.Катков, Е.Малов, а также Давид Лебедев, Андрей Ермолаев (директор Киришского представительства СП "Юралс") и Сергей Бейнешев учредили АОЗТ "Логос" (руководитель - Лебедев Давид Маратович). - В ноябре 1992 г. было зарегистрировано АОЗТ "КиНЭкс-проект-сервис", официально учрежденное "Киришинефтехимэкспортом" (первоначально - 100% уставного фонда), позже совладельцами-акционерами стали ОАО "Кинэкс" (бывший "Киришинефтехимэкспорт") и группа частных лиц (А.Смирнов, А.Катков, Е.Малов, Л.Яхнес, Александр Сморчков; гендиректор - Яхнес Леонид Семенович). В июле 1992 ГХФ "Киришинефтехимэкспорт" и СП "Морсервис" учредили фирму АОЗТ "Кириши-шиппинг" (гендиректор - Никитин Юрий Владимирович), которая в марте 1994 года перерегистрировалась под названием "КС-шиппинг" (с тем же гендиректором; регистрирующий орган - путинский КВС); в феврале 1995 г. владельцем 70% акций фирмы "КС-шиппинг" стал "Юралс-Финланд". В январе 1993 г. ГХФ "Киришинефтехимэкспорт" учредила фирму АОЗТ "Кинэкс-геология" (гендиректор - Сергеев Андрей Борисович). В феврале 1993 г. была зарегистрирована, а в декабре 1994 перегистрирована Страховая компания (СК) "Альма" (гендиректор - Янов Вадим Эдуардович; с 2006 года - председатель правления принадлежащей банку "Россия" компании "Согаз"). Учредителями СК "Альма" выступили "Юралс-Финланд" (18%), гендиректор "Юралс-Финланд" Д.Тарасов в качестве физического лица, киришский чековый фонд "Инфрастуктура (руководитель фонда - Валерий Палладий), киришская фирма ОАО "ОКБ ТБМ", "Морской торгово-промышленный банк, ТОО ФПП (А.Ермолаев, В.Янов, Д.Лебедев, Эдуард Дурач), а также Ермолаев и Лебедев как физические лица. В январе 1994 г. было учреждено АООТ "Инвестиционно-финансовая компания "Альма-инвест". Среди десяти соучредителей - СК "Альма", АО "Логос" (А.Смирнов, Г.Тимченко, А.Катков, Е.Милов и др.), фонд "Инфраструктура" (В.Палладий), московское СП "Юралс" (А.Панников, В.Головушкин и др.); гендиректор - В.Янов. В 1993-95 гг., оставаясь заместителем А.Смирнова в "Киришинефтехимэкспорте"/"Кинэксе", был также членом совета директоров и заместителем ген.директора фирмы "Юралс-Финланд" (гендиректор - Д.Тарасов). С июня 1994 г. - один из трех заместителей гендиректора (вместе с Андреем Катковым и Евгением Маловым; гендиректор - А.Смирнов) зарегистрированного в Санкт-Петербурге АООТ (с июля 1997 - ОАО) "КИНЭКС" (бывший "Киришинефтехимэкспорт", в 1996 году ставший собственностью его четырех топ-менеджеров; в феврале 1999 года ОАО "Кинэкс" переименовано в ОАО "Севзапнефтегаз"). После приватизации "Кинэкс" остался монопольным экспортером продукции завода "Киришинефтеоргсинтез". С 1995 года - совладелец (вместе с А.Смирновым, А.Катковым, Е.Маловым и Д.Тарасовым) компании International Petroleum Products (IPP OY; бывшая "Юралс-Финланд", отделившаяся от СП "Юралс"). С ноября 1996 - совладелец-бенефициар ЗАО "Кинэкс-инвест", учрежденного компанией ОАО "Кинэкс" и ставшего ядром Группы "Кинэкс" (другие совладельцы - А.Смирнов, А.Катков, Е.Малов; гендиректор ЗАО "Кинэкс-инвест" - Ерофеев Юрий Анатольевич), а также швейцарской фирмы Kinex-Invest Holding GmbH. С 2001 года - владелец 25% акций ЗАО "Кинэкс-инвест". В 1997-2001 гг. "КИНЭКС-Инвесту" принадлежало 19.879% ОАО "АБ "Россия" , в 2001 году эти акции были также поделены между четырьмя совадельцами "КИНЭКС-Инвеста". С февраля 1997 года - генеральный директор "IPP OY" (Финляндия). В 1997 году вместе с Юрием Пыриковым учредил ЗАО «Югтраст», работавшее с ценными бумагами. С 24 октября 1997 - совладелец-бенефициар фирмы ООО "Сканс" (руководитель - Сорокин Сергей Викторович), учрежденной компанией ОАО "Кинэкс"; с 27 октября 1997 - компании ООО "Линк Ойл" (железнодорожный оператор "Кинэкса"; руководитель - Прокофьев Владимир Николаевич), учрежденной компанией ОАО "Кинэкс" совместно с эстонской фирмой АО "Пактерминал". С ноября 1997 - бенефициар ООО "Фиш-маркет" (руководитель - Соловьев Г.Г.; в феврале 1998 ОАО "Кинэкс" передало учредительские права Корпусову Николаю Николаевичу). Был владельцем ресторана "Сёгун" в Санкт-Петербурге (ул.Восстания, д.26). В 1998 году входил в совет директоров АКБ "Токобанк" (председатель совета директоров Борис Гузанов, председатель правления - Павел Нефидов). 11 февраля 1998 учредил и зарегистрировал фирму ООО "Успех" (в тот же день А.Смирнов зарегистрировал ООО "Союз", А.Катков - ООО "Новые технологиий", Е.Малов - ООО "Февраль"), которые в мае 1998 г. совместно учредили ЗАО "КИНЭКС Санкт-Петербург" (по 25% у каждой фирмы-учредителя). 3 июня 1998 ОАО "Кинэкс" учредило фирму ООО "Северо-Западная строительная компания" (ООО "СевЗапСтрой"; гендиректор - Соловьев Геннадий Георгиевич). 23 июня 1998 г. Г.Тимченко вместе с А.Катковым зарегистрировал Фонд "Спортивный клуб дзюдо "Явара-Нева", который возглавил бывший спарринг-партнер В.Путина на тренировках по дзюдо Аркадий Ротенберг (его сын Игорь Ротенберг до августа 2005 являлся вице-президентом РАО "Российские железные дороги"). Почетным президентом клуба является Владимир Путин. В июле 1998 г. четыре ООО - "Успех", "Союз", "Новые технологии" и "Февраль" - учредили ООО "Бриз" (гендиректор - Геннадий Соловьев), которое в свою очередь учредило в июле 1998 фирму ООО "Карелия плайвуд" (гендиректор Курчик Б.А.). В августе 1998 г. ОАО "Кинэкс" вошло в число учредителей ООО НПК (руководитель - Рочев Владимир Маратович) - вместе с Валерием Ледовских (сыном главы администрации Гатчинского района Спб Анатолия Ледовских; с 2004 года А.Ледовских - директор Федерального агентства по недропользованию в составе Министерства природных ресурсов). В октябре 1998 ОАО "Бриз" сменило ОАО "Кинэкс" в качестве учредителя ЗАО "Кинэкс-инвест", в ноябре 1998 - в качестве учредителя "СевЗаСтроя" и в списке учредителей "Кинэкс-проект-сервиса", в декабре 1998 - в учредителях ООО"Линк Ойл"; в апреле 1999 г. ООО "Бриз" учредило компанию "Линк Ойл СПб". В июне 1999 г. ОАО "Кинэкс" была заменена в списке учредителей ООО "НПК" компанией ООО "Карелия плайвуд". К концу 90-х гг. Группа "Кинэкс" стала основным экспортером сургутской нефти ("По данным инвестиционной компании Hermitage Capital Management, фирма Тимченко не только экспортировала 60% нефтепродуктов «Сургута», но и начала прибирать к рукам основной источник дохода нефтекомпании—экспорт самой нефти. В 2000 году доля «Нафта-Москвы» в экспорте «Сургута» сократилась почти в полтора раза, а доля «Кинэкса» более чем в полтора раза выросла — до 15%. К концу 2001-го она достигла 18%. [...] По данным Hermitage Capital Management, ссылающейся на статистику ГТК, «Кинэксу» нефть доставалась по удивительно низким ценам. В 2002 году разница между среднемировой ценой на российскую нефть и ценой, уплаченной «Сургуту» посредником, составила более $5 за баррель, то есть более $35 за тонну. [...]В результате такой работы с посредниками, по подсчетам Hermitage, «Сургут» за четыре года начиная с 1999-го потерял $1 млрд прибыли." (Мария Игнатова. Сургутский пасьянс. Глава «Сургутнефтегаза» Владимир Богданов отдал посредникам $1 млрд. Зато сохранил власть над компанией стоимостью $27 млрд.// "Русский Forbes", №1, апрель 2004). В 1998 году Г.Тимченко зарегистрировал в Швейцарии трейдинговую компанию Gunvor Services SA (Женева, Рю дю Рон, д.63; гендиректор Торбьерн Торнквист). По утверждению Т.Торнкиста, у Gunvor'a три совладельца: Тимченко, Торнквист и некий "частный бизнесмен, никак не связанный с политикой". Торнквисту и Тимченко "принадлежат равные доли, третий акционер получил миноритарную долю в 2005& г. в обмен на финансовую поддержку" ("Ведомости", 15 мая 2008). Швейцарский Gunvor первоначально контролировался через офшорную компанию Gunvor International Limited, зарегистрированную на Британских Виргинских островах ("...руководят ею Торбьерн Торнквист, три швейцарских адвоката и проживающий в Таллине Сергей Барашев. У Gunvor International три филиала и куча аффилированных фирм. [...]в России нет ни одной крупной нефтяной компании, которая бы не работала через Gunvor или IPP" - "Русский Newsweek", 15 января 2007). К 2008 году структура собственности Gunvor'a усложнилась: швейцарский трейдер "принадлежит холдингу Gunvor International BV, зарегистрированному в Нидерландах, а тот, в свою очередь, принадлежит холдингу Gunvor Cyprus Holding Ltd, зарегистрированному на Кипре. Собственник кипрской компании – еще одна организация – "почтовый ящик" на Британских Виргинских островах под названием EIS Clearwater Advisors Corp", согласно регистрационным документам кипрского холдинга вступивший в права собственности в апреле 2007 года (Financial Times, 15 мая 2008). В феврале 1999 г. ЗАО "Кинэкс" вместе с Ассоциацией взаимодействия территорий Северо-Запада, Страховой компанией "Альма" и шестью частными лицами учредило Международный фонд спортивного движения инвалидов и ветеранов "Эллада", руководителем которого стал Масарский Марк Вульфович (один из учредителей - частных лиц). Входит в число бенефициаров банка "Россия" (основной акционер - Юрий Ковальчук), до 2004 г. - через "Кинэкс-инвест" (вместе с А.Смирновым, А.Катковым, Е.Маловым), с 2005 - через ООО "Трансойл СНГ". Через фирмы, ассоциированные с Г.Тимченко-А.Катковым, до 2004-2005 гг. шла на Запад большая часть продукции "Сургутнефтегаза" - причем, как пишет журнал "Русский Форбс", "..."Сургутнефтегаз" проявил по отношению к питерской компании ["Кинэкс-инвест" - В.П.]необычайную щедрость. ..."Кинэксу" нефть доставалась по удивительно низким ценам. В 2002 году разница между среднемировой ценой на российскую нефть и ценой, уплаченной "Сургуту" посредником, составила более $5 за баррель, то есть более $35 за тонну. ... В результате такой работы с посредниками, по подсчетам Hermitage, "Сургут" за четыре года начиная с 1999-го потерял $1 млрд прибыли." (Русский Forbes, апрель 2004). Основываясь на этом, И.Рыбкин в свое время прямо утверждал, что Г.Тимченко реально владеет нефтеперегонным заводом в Кириши, по документам принадлежащим "Сургутнефтегазу," и фактически контролирует саму компанию "Сургутнефтегаз". Г.Тимченко "некоторые участники рынка считают конечным владельцем примерно 25% акций" НК "Сургутнефтегаз", однако газета "Ведомости", изучавшая в нач. 2007 г. структуру владения и управления собственности активами "Сургутнефтегаза" (по данным на 2005 год, поскольку отчет за 2006 г. еще не опубликован), не нашла "следов нефтетрейдера Геннадия Тимченко" ("Ведомости", 24 января 2007). В феврале 2004 в ряде российских СМИ было опубликовано последнее перед временным исчезновением интервью Иваном Рыбкиным, в котором он назвал Путина главным олигархом России, упомянув в связи с этим имя Г.Тимченко ("...кто же тузеет еще? А тузеет бизнес ближайших друзей Владимира Владимировича Путина - старинных друзей еще по детству, по школе, по университету. Два брата Ковальчука, Михаил и Юрий, и Геннадий Тимченко. [...]Под контролем Геннадия Тимченко нефтеперегонный завод в городе Кириши, рядом с Питером - это же громадный кусок. "Сургутнефтегаз" контролируют, питерский банк "Россия", через который идут большие потоки Минатома и МПС. [...]они контролируют два пароходства - Новороссийское и Совкомфлот, это 50 коммерческого флота России" - Васильев Юрий. Неведомые миру факты. [Интервью с Иваном Рыбкиным]// МН, №4, 6-12 февраля 2004. С.6). В 2004 году был опубликован ооновский отчет Пола Волкера о злоупотреблениях в рамках программы «Нефть в обмен на продовольствие». Согласно этому отчету, некоторые участники программы превышали выделенные им квоты, перепродавали нефть, а с прибыли недоплачивали налоги. В числе нарушителей упомянуты компании Gunvor International и Gunvor Energy, которые скупили около 3 млн т иракской нефти на сумму $500 млн у «Зарубежнефти» (генеральный директор - Николай Токарев) ("Новая газета", 14-20 ноября 2005). Прибыль с перепродажи барреля иракской нефти доходила до $5, то есть 3 млн т нефти могли принести порядка $125 млн — этими доходами нефтетрейдеры, как утверждается в отчете комиссии Волкера, потом делились с «Зарубежнефтью» ("Новая газета", 14-20 ноября 2005; "Русский Newsweek", 15 января 2007). Основной владелец фирмы "Сургутэкс", унаследедовавшей (после смерти А.Смирнова и передела бизнеса между его партнерами) значительную часть трейдерского бизнеса группы "Кинэкс". После смерти А.Смирнова в январе 2005 г., Г.Тимченко и двое его оставшихся партнера поеделили бизнес: группа "Кинэкс", включая часть "Линк Ойла", досталась Каткову и Малову, а другая часть Линк Ойла" сьала основой для фрмы Тимченко Сургутэкс. Считается основным бенефициаром фирмы ООО "Трансойл СНГ" (через Viewcall Holdings Ltd., которая является единственным собственником "Трансойла"). В 2004 году "трансойл" вошел в список акционеров банка "Россия", где он сменил группу совладельцев "Кинэкс-инвеста" (А.Катков, Е.Малов и тот же Тимченко). Кроме сургутской нефти, «Трансойл» перевозит нефть «Роснефти» и «Газпромнефти». По одной из версий, Тимченко и его компаньоны, наряду с Игорем Сечиным и Сергеем Богданчиковым стояли за спиной фирм, которые фигурируют в непроясненной истории продажи с аукциона "Юганскнефтегаза", отобранного в конце 2004 года за налоговые долги у ЮКОСа (ООО "Байкалфинансгрупп", ООО "Мега Альянс" и ЗАО "Форпост-XXI"). Начальник управления организационных структур ОАО "Сургутнефтегаз" Игорь Минибаев, на аукционе купивший "Юганскнефтегаз" по поручению ООО "Байкалфинансгрупп", ранее был со стороны "Сургутнефтегаза" деловым партнером А.Каткова и Г.Тимченко. Когда президент В.Путин на пресс-конференции в Германии 22 декабря 2004 сказал, что владельцы "БАЛТИКфинансгрупп" (президент оговорился - на самом деле "Байкалфинансгрупп") - "исключительно физические лица, но это лица, которые многие годы занимаются бизнесом в сфере энергетики", он явно имел в виду не формальных соучредителей "Байкалфинансгрупп", зарегистрировавших свою фирму по адресу тверской рюмочной, а, возможно, группу Тимченко. В декабре 2004 года собрание акционеров банка "Россия" определило круг акционеров, среди которых предполагалось размещение дополнительных обыкновенных акций ОАО "АБ "РОССИЯ"; в список вошли Николай Шамалов, Дмитрий Горелов и ООО "Трансойл СНГ" (сообщение ОАО "АБ "РОССИЯ" 9.12.2004). На 1 июля 2005 контролировал через "Трансойл" около 10% акций "банка Россия" (ООО "Трансойл СНГ" - 9.54%); другие акционеры: председатель совета директоров банка Юрий Ковальчук (30.39%), Николай Шамалов - 12,65%; Дмитрий Горелов (12.58%); ЗАО "Северсталь-групп" Алексея Мордашева (7.15%). ("Деловой Петербург", 13.01.2006). В декабре 2005 г. в эстонской прессе появилась информация о еще одной "нефтяной тропе" Тимченко: "...эстонская фирма Tarcona зарабатывает нефтедоллары для первых лиц Кремля и их фаворитов. [...]Формально фирмой Tarcona владеет зарегистрированная на Британских Виргинских островах компания Sherpa International. Реально же Tarcona принадлежит людям, которые контролируют такие компании, как Gunvor International, Gunvor Services, Gunvor Energy и Clear Lake, российские "Трансойл и "Гунвор", а также эстонские Westgate Transport и Trendgate. К этим компаниям имеют непосредственное отношение россиянин Геннадий Тимченко и швед Торбьерн Торнквист. (Грани.ру, 14.12.2006). ...фирма Tarcona […]упоминалась в деловой газете Aripaev в качестве нового места работы Сулева Лоо, бывшего председателя правления Pakterminal. Со своим финансовым показателям Tarcona ничем не выделяется из сотен или даже тысяч других эстонских компаний - в 2004 году при обороте в 17 млн крон коллектив, состоящий из 18 человек, смог заработать 1,5 млн крон чистой прибыли, отмечает издание. […] Tarcona является главным движущим механизмом многомиллиардного - в долларовом исчислении - бизнеса, принося совсем другие, нежели указанные в официальных отчетах […]Формально фирмой Tarcona владеет зарегистрированная на Британских Виргинских островах компания Sherpa International. Реально же Tarcona принадлежит людям, которые контролируют такие "британо-виргинские" компании, как Gunvor International, Gunvor Services, Gunvor Energy и Clear Lake, российские "Трансойл и "Гунвор", а также эстонские Westgate Transport и Trendgate. Речь идет о россиянине Геннадии Тимченко и шведе Торбьерне Торнквисте […] …От решений Tarcona напрямую зависят судьбы эстонских нефтетерминалов - от кого груз забрать, кому дать. Так, например, уже после перехода Сулева Лоо в Tarcona, киришский мазут с Pakterminal "ушел" на Trendgate, изначально построенный лишь для работы с нефтью. Произошло это после конфликта между собственниками Pakterminal, в результате которого Ааду Луукас, являющийся ближайшей связью Тимченко в Эстонии, и Лоо были вынуждены покинуть Pakterminal…» (Информация.ру, декабрь 2005). Осенью 2007 г. польский журнал Wprost опубликовал список самых богатых людей Восточной Европы, в котором присутствовал Тимченко, состояние которого было оценено в 20 миллиардов долларов. (The Washington Post, 12 декабря 2007 ) 12 ноября 2007 было опубликовано интервью политолога Станислава Белковского немецкой газете Die Welt, в котором он сказал: "Путин – это тоже крупный бизнесмен. Он контролирует 37% акций "Сургутнефтегаза", рыночная стоимость которого составляет 20 млрд долларов. Кроме того, он контролирует 4,5% акций "Газпрома". В компании Gunvor, торгующей нефтью, Путин через своего представителя Геннадия Тимченко имеет 50%. В прошлом году ее оборот оставил 40 млрд долларов, а прибыль – 8 млрд." (Цит. по Inopressa.ru). 22 декабря 2007 Gunvor Group выступила с опровержением информации о том, что Путин имеет отношение к этой компании. Миноритарный акционер компании "Новатэк". Имеет гражданство России и Финляндии, постоянно проживает в Швейцарии ("он обосновался с семьей в элитном пригороде Женевы неподалеку от Женевского озера. Владение Тимченко в Колони состоит из земельного участка чуть больше 1 га, дома площадью в 341 кв. м и «подземного сооружения» на 372 кв. м. По данным земельного регистра кантона Женева, цена владения составляет 18,4 млн франков (на момент покупки в 2002 г. — при мерно $11 млн). А влияние его собственника таково, что после публикации нашумевшего отчета Волкера координаты Тимченко просто-напросто исчезли из всех открытых телефонных справочников Швейцарии." - "Русский Newsweek", 15 января 2007). (ему принадлежат роскошных отеля во Франции) ...высокопоставленные чиновники в течение всех последних лет на условиях полной анонимности говорили о серьезном влиянии совладельца Gunvor, упоминая его в связи со многими событиями: например, с отставкой Николая Аксененко с поста главы МПС, увольнением в 2006 году чиновников, отвечавших за составление графиков экспорта нефти, и уже совсем недавним решением о конечном пункте будущего нефтепровода БТС-2 в порту Усть-Луга. ("Время новостей", 23 мая 2007). NB: Существует также военный психолог Тимченко Геннадий Николаевич (родился также в 1952 году); некоторое время был старшим преподавателем кафедры психологии Военного университета в Санкт-Петербурге; входил в правление "Российской психоаналитической ассоциации" (с 1995 - Межрегиональная общественная организация «Русское Психоаналитическое Общество»; >идентичность Тимченко-нефтетрейдера и Тимченко-психоаналитика крайне сомнительная). © В.Прибыловский, Интернет-библиотека "Антикомпромат" Источники: База данных "Просопограф - описатель лиц"; база данных "Лабиринт" О связях Г.Тимченко см. также в статье "Происхождение путинской олигархии" =================== «Россия» Коммерческий банк Зарегистрирован в 1990 г. На 2008 год: владеет 51% «Согаза» (и через него – 38,25% ЗАО «Лидер»), 54,96% «Национальной медиагруппы» («Рен ТВ», ТРК «Петербург», «Национальные телекоммуникации» и др.). Активы («Интерфакс-ЦЭА», на 1 апреля 2008 г.) – 69,98 млрд руб. (36-е место среди российских банков). Собственный капитал – 5,7 млрд руб. (59-е место). Акционеры: Юрий Ковальчук – 30,4% голосующих акций, Дмитрий Горелов и Николай Шамалов – по 12,6%, ООО «Трансойл СНГ» (Геннадий тимченко) – 9,6%, «Северсталь-групп» (Алексей Мордашев) – 7,2%, «Сургутнефтегаз» – 6,6%, «дочка» банка «Аброс» – 5,99%. 3,93% принадлежит ООО «Акцепт» (Михаил Шеломов). "Ведомости", 16.06.2008, №108 (2130) ============

Николай Токарев - "Транснефт"

Подозрително късата биография на новия шеф на "Транснефт"

от Дневник
14 януари, 19:06

ДОТУК В ПОРЕДИЦАТА
Визитата на руския президент Владимир Путин в България на 17-18 януари е повод отново да обърнем внимание на руския ядрен и енергиен сектор, който е острието на новата външна политика на Москва. Миналата и тази седмица "Дневник" предлага в поредица статии първо за опитите за атомен ренесанс в Русия и за интересите около петролопроводите и газопроводите.

Миналата есен до последно се гадаеше какво ще се случи с висшето ръководство на "Транснефт" - руският монополист за управлението на петролните тръбопроводи и посочен за ръководител на проекта "Бургас - Александруполис". Мандатът на изпълнителния директор Семьон Вайнщок изтичаше и до последните дни не се знаеше какво ще реши Кремъл за него. За всеки случай в петък, 13 септември, той си устрои прощално парти с колегите и добре, че го стори, защото в началото на следващата седмица компанията вече търсеше нов началник. Публична тайна беше, че това ще е Николай Токарев, който формално встъпи в длъжност на 15 октомври. Вайнщок бе изпратен да ръководи държавната корпорация по подготовката на зимната олимпиада в Сочи през 2014 г.

Изборът на Кремъл е абсолютно логичен - поредният съратник на президента Владимир Путин още от края на 80-те години, за когото се твърди, че е работил с разузнаването. Името му се споменаваше в челните места на списъка с потенциални наследници на поста в "Транснефт", сред които министърът на промишлеността и енергетиката Виктор Христенко и зам.-директорът на "Газпром" Валерий Голубев.

Токарев е на 56 години. Родом е от Караганда и завършва през 1973 г. местния Карагандински политехнически институт, след което работи в геоложките проучвания на минната промишленост на СССР. По неофициални данни той сътрудничи на Първо главно управление на КГБ (външното разузнаване), а след рухването на СССР - и с наследника на спецслужбите Федералната служба за сигурност (ФСБ).

През 1999 г. той става вицепрезидент на "Транснефт", а година по-късно го спрягат дори за шеф на "Газпром", но му се пада да оглавява руското външнотърговско обединение "Зарубежнефт". Макар и само за година в ръководството на "Транснефт" той отговаря там за външноикономическия блок, задграничните проекти и информационно-аналитичната работа на компанията - функция, зад която се крие поддържането на сигурността, т.е. точно като за човек с опит във външното разузнаване. Според руското издание на сп."Нюзуик" от 2007 г. Токарев като бивш служител на ФСБ е бил офицер от запаса (посочва се дори чин генерал-майор) и не случайно е попаднал в "Транснефт" - най-голямата в света тръбопроводна компания, в която държавата държи 75% от акциите, но пък те са 100% от книжата с право на глас.

Именно работата му в "Зарубежнефт" създава повече въпроси, отколкото да дава отговори. Причината е, че това е една от най-закритите компании на руската държава. Името й е споменато в доклада на Пол Волкър от 2004 г. за скандала "Петрол срещу храни" - там се твърди, че две регистрирани в чужбина компании под руски контрол са купили близо 25 млн. барела (около 3 млн. т) иракски нефт от "Зарубежнефт" за 500 млн. долара, които след препродажба са донесли печалба от 125 млн. долара, които посредниците вероятно са си поделили с руската държавна компания. Докладът "Волкър" посочва, че руските компании са сключили договори за 30% от петрола по злополучната програма на ООН, а общата му стойност е над 19 млрд. долара.

А посредниците не са случайни - това е офшорната швейцарско-кипърска група ГУНВОР с адрес "Рю дьо Рон" 63 в Женева, където има само адвокатска кантора. В Русия неведнъж е посочвано, че ГУНВОР активно си сътрудничи с държавните "Зарубежнефт", "Газпром" и "Роснефт", от които купува нефт и го продава в чужбина. Особено показателно е, че след като държавата отнема от ЮКОС компанията "Юганскнефтегаз" и я предава на "Роснефт" именно ГУНВОР получава през 2005 г. нейния нефтен поток. Успехите на групата често се обясняват с хипотезата, че зад нея стои друг много близък човек на президента от Санкт Петербург - Генадий Тимченко, вероятно сътрудник на първо главно на КГБ и на ексразузнавачите, започнали петролен бизнес по света.

Но да се върнем към Токарев. Когато номинацията му за шеф на "Транснефт" е внесена за одобрение, вече се коментира, че тя се е оказала по-сложна от очакваното. Според източници на в."Комерсант" "предполагаше се, че Вайнщок ще бъде сменен именно от Токарев, но след оставката на руското правителство през есента броят на претендентите изведнъж рязко се увеличи". Освен споменатите по-горе имена се добавят бившият премиер Михаил Фрадков и бившият министър на икономиката Герман Греф. В крайна сметка Токарев обаче безпроблемно минава процедурата. Изданието посочва, че официалните биографични данни за новия директор на тръбопроводния монополист са доста оскъдни. Наистина на сайта на компанията данните за нейния ръководител са събрани в едва 20-ина реда.



Неофициалната част, цитирана от изданието, включва дългосрочна командировка в бившата ГДР през 80-те години. По данни на медиите той работи известно време в едно подразделение с Владимир Путин, който идва в Германия през 1985 г. От 1993 г. Николай Токарев става началник на отдела за външни връзки на АО "Руско-германска лизингова компания" (дъщерна структура на държавната Сбербанк), след което се връща на държавна служба. През 1996 г. той става заместник генерален директор на Унитарното държавно предприятие по управление на собствеността зад граница към президента на Руската федерация. По същото време там работи и Владимир Путин и много източници твърдят, че между двамата има истинско приятелство.

Когато оглавява "Транснефт" - компания, отговаряща за почти целия петролен транспорт на Русия и износа на суровината, анализаторите посочват, че тя може да е голяма, но ще става още по-голяма. Плановете са тя да се слее до края на 2007 г. с "Транснефтпродукт", да довърши нефтопровода от Източен Сибир към Тихия океан и да проведе експанзията към Европа.

Според анализатора Валерий Нестеров от "Тройка диалог" новият шеф ще продължи политиката на предшественика си. "Той е опитен ръководител и ще продължи да е въплъщение на идеологията на висшия държавен служител", обяснява Нестеров. В петролните среди на страната се коментира, че около "Транснефт" от години не е имало някакъв сериозен скандал и конфликти, а Вайнщок е успял да изгради отношения с всички компании и да им осигури равностоен достъп до тръбопроводната система.

Това не се оказва достатъчно да го задържи на поста му. Според руския журналист Юлия Латинина, цитирана от Би Би Си, отстраняването му са искали от Кремъл групата на т.нар. силовики - бивши служители на спецслужбите. В нея водещи фигури са зам.-шефът на администрацията на президента Игор Сечин и директорът на ФСБ Николай Патрушев. "Преди да настъпи 2008 г. - годината на смяната на президента, за тях беше изключително важно да се окопаят в износа на нефт. И бяха много недоволни, че там седи човек, който е независим от тях", посочва Латинина. Впрочем "Бургас-Александруполис" вече беше обявен за част от руската преносна система.

Гунвор - в."Стандарт"

Слухове свързват с Путин третия в света петролен търговец “Гунвор”

Москва продава нефт от Женева

Групата пласира една трета от руския износ

Стандарт 30.05.2008

55-годишният Генадий Тимченко, който обикновено отказва всякакви контакти, тази седмица опроверга твърдения на "Файненшъл таймс" за връзките му с Путин

В престижен офис в банковия квартал на Женева, на брега на езерото, около 40 сътрудници без особен шум търгуват с руски суров петрол. Тяхната компания е една от най-стремително развиващите се в света, но и сред най-потайните. Слуховете я свързват с най-висшите ешелони на властта в Москва. Твърди се, че един от двамата собственици на компанията Генадий Тимченко, спряган за 11-и по богатство в Русия, е свързан с премиера и доскорошен президент Владимир Путин и е един от изпълнителите на неговата нова енергийна политика.
Регистрираната в кантона Цуг "Гунвор груп" (Gunvor Group) от второразреден търговец през 2003 г. вече е трета в списъка на най-големите в света нефтени търговци, отстъпваща по обем на продажбите само на "Витол" (Vitol) и "Гленкор" (Glencore). Преди пет години делът на "Гунвор" в износа на руски нефт по море е малко под 10%. Към днешна дата Тимченко вече далеч изпреварва другите играчи. От януари компанията продава 32,7% от обема на руския износ през пристанището в Новоросийск и 34% от нефта, доставян по най-големия в Русия нефтен терминал - Приморск на Балтийско море. Приходите на компанията рязко растат - от 5 млрд. долара за 2004 г. на 43 млрд. долара за 2007 г.
До неотдавна "Гунвор" бе свързвана най-вече с известната с лоялността си към Кремъл "Сургутнефтегаз". Тези дни в първото дадено за пресата си интервю - за британския "Файненшъл таймс", другият основател на компанията и председател на съвета на директорите й Торбьорн Торнквист заяви, че тя е подписала договори с всички руски нефтени компании с изключение на ЛУКОЙЛ. Шведът твърди, че компанията е спечелила всичките си контракти за продажбата на нефт и други нефтопродукти само на открити търгове. "Ние предлагаме най-добрата цена и получаваме нефт. Всичко се свежда до това", посочва мениджърът.
Според него "Гунвор"е помогнала за повишаването на цената на руския нефт. "Руските компании откриха, че продават по ниски цени, и ето че се появи този, който бе готов да вдигне цената", обяснява Торнквист успеха на фирмата.
Наблюдатели свързват директно ръста на компанията с поглъщанията на руския петролен сектор. Договаряйки крупни обеми, в това число с пристанищата и превозвачите, компанията възнамерява приходите през настоящата година да достигнат минимум 70 млрд. долара. Запознати твърдят, че промените започват през декември 2004 г., когато най-голямата руска нефтена компания "Роснефт", чийто управителен съвет се оглавява от един от приближените на Путин - Игор Сечин, придобива активите на обявената във фалит и изкупена от държавата ЮКОС на осъдения олигарх Ходорковски. "Роснефт" започва да продава по-голямата част от нефта си чрез "Гунвор". След като през 2006 г. Роман Абрамович продава своята нефтена компания "Сибнефт" на енергийния колос "Газпром", нефтеното подразделение на гиганта "Газпром-нефт" също започва да сключва крупни контракти с "Гунвор".
Торнквист посочва още, че "Гунвор" възнамерява в бъдеще да придобие активи в сферата на добива и на транспортирането на петрола. Той отрича компанията да се ползва с политическата протекция на днешния руски премиер. Според него всички хипотези, които свързват компанията с Путин, им носят само неприятности. Финансите на компанията са напълно прозрачни, тъй като всяка от 10-12-те големи световни банки, които финансират бизнеса им, контролират плащанията й, твърди той. "Всеки долар, който превеждаме, е подложен на проверка", казва мениджърът.
"Гунвор" не огласява публично своите печалби. Торнквист казва, че компанията печели "от порядъка на неколкостотин милиона долара". Нефтени търговци смятат тези цифри за занижени. За сравнение, един от основните конкуренти на групировката - Glencore, която също не разгласява печалбите си, миналата година има около 6 млрд. долара печалба при 140 млрд. долара приходи. Устремът на швейцарския нефтен търговец позволява да надникнем вътре в скритата клика на близки до Путин бизнесмени, които по време на неговото президентство натрупаха колосални състояния, но досега успяваха да останат в сянка и да не привличат вниманието на обществото, коментира "Файненшъл таймс". Но след като завършиха добре режисирания преход към поста на премиер, поставяйки в президентското кресло своя внимателно избран приемник Дмитрий Медведев, за тези бизнесмени става все по-трудно да не попаднат под прожекторите, посочва изданието. През тази година Тимченко за първи път попадна в списъка на най-богатите на сп. "Форбс" с лично състояние от 2,5 млрд. долара.
Във вторник новият руски премиер даде рамо на нов проект с участието на "Гунвор". Той обяви, че планираното продължение на Балтийския нефтопровод - един от ключовите за износ в Европа, ще бъде захранвано от нефтопреработващия завод в Кириши, Ленинградска област, на 111 км от Санкт Петербург, който е свързан с Тимченко. Краен пункт на тръбата ще бъде новият терминал Уст-Луга, на Финския залив на Балтийско море. Според Путин това е най-евтиният вариант на маршрут.
Румяна Кочанова

Швейцарската компания е като консерва

Собствеността на "Гунвор" е толкова многопластова, че остава напълно неясна. Компанията е собственост на холдинга Gunvor International BV, регистриран в Холандия. Който пък от своя страна принадлежи на Gunvor Cyprus Holding Ltd, регистриран в Кипър. Собственик на кипърската компания е организация - "пощенска кутия" на британските Виржински острови, наречена EIS Clearwater Advisors Corp, встъпила във владение съгласно регистрационните документи на кипърския холдинг през април миналата година. "Това е херметически затворена кутия", коментира за "Файненшъл таймс" Пол Милър, директор на корпоративните въпроси на Lloyd's MIU, специализирана в морските превози.
Според Торнквист той и Тимченко притежават равни дялове. Компанията имала от 2005 г. и трети акционер, но това не бил Путин. Шведът отказва да назове името му, но твърди, че е неизвестен частен инвеститор, който няма нищо общо с политиката. Участието му било миноритарно в замяна на финансиране. Самият Торнквист в миналото работел като трейдър за "Бритиш петролиум". С Тимченко се познавали от съвместната работа на естонски нефтен терминал, преди да основат през 1997 г. "Гунвор".
За началото на жизнения път на Тимченко също се знае малко. Той изплува на повърхността, когато в бившата СССР цари хаос. Тогава се появяват първите търговци, които започват да работят независимо от държавната организация монополист "Союзнефтеекспорт". Първата подобна компания е Urals Trading на бившия сътрудник на КГБ Андрей Паников, получила лиценз през 1991 г. Бизнесменът установил тогава бизнеса си в нефтопреработващия завод в Кириши. Той твърди, че по онова време Тимченко работел в търговския отдел на завода. Паников отрича да е бил агент на КГБ. Преди това е бил служител на съветската търговска организация "Ленфинторг". По данни на "Гунвор" Тимченко е инженер електромеханик, знае чужди езици, което му позволило да се издигне на върха.
Изстрелването на "Гунвор" към върха съвпада според "Файненшъл таймс" с колосалните промени в руската нефтена промишленост, започнали с ареста през 2003 г. на собственика на ЮКОС Михаил Ходорковски. Той бе осъден за укриване на 33 млрд. долара данъци, макар Западът да подозираше зад ликвидирането на компанията политически съображения. Раздробеният на парчета гигант бе изкупен от държавата. Точно тогава "Гунвор" започва да се развива стремително. "Те взеха всички наши барели", твърди търговец от Petroval, търговското подразделение на ЮКОС в Швейцария, цитиран от вестника.
Западни банкери рисуват Тимченко като компетентен технократ, близък по натура на Путин. Според тях той бил преуспял още преди Путин да стане президент. Беше един от първите, привлякъл в своята фирма опитни западни специалисти, казват негови познати. "Проницателен бизнесмен, прояви абсолютна лоялност към Кремъл, както и блестящи умствени способности", твърди за него Александър Темерко, бивш член на съвета на директорите на ЮКОС. И допълва: "Гена винаги измисля няколко хода напред."

в същия брой

"Ди Велт": Путин на четвърто място в света по богатство?

Путин на четвърто място в света по богатство?

Mediapool

Милен Радев

24 Януари 2008

Както пише авторитетният германски всекидневник "Ди Велт" руският президент Владимир Путин бил може би вече на четвърто място в таблицата на най-богатите хора на планетата.

Станислав Белковски, директор на руския Институт за национална стратегия, бе човекът, който още през 2005 г. пръв започна да пише и говори пред западни медии по темата-табу в Русия –

имотното положение на държавния глава

и на свързаната с него олигархия. Неотдавна данните на Белковски получиха потвърждение и от фондовия мениджър Олег Шварцман, който покрай другото съобщи пред "Коммерсантъ", че управлява състояния на обща стойност 3.2 милиарда долара за членове на семействата на висши лица от днешната Кремълска администрация, всички - бивши служители на тайните служби. Реномираният мениджър разказва и за друг свой актуален професионален ангажимент – одържавяването на частни фирми на безценица. За тези операции Шварцман употребява термина "кадифена национализация".

Според Белковски, който е цитиран в "Ди велт", самият президент контролира днес 37 % от акциите на концерна "Сургутнефтегаз", 4.5 % от акциите на "Газпром", а чрез своя основен финансов "представител" Генадий Тимченко държи и поне 50 % от акциите на нефтената търговска групировка "Гунвор".

Два са основните източници на финансовата мощ на днешната московска олигархия или на т.н. "Кремъл" АД, пише "Ди Велт“ – банката "Россия" и стремително разрастналата се групировка "Гунвор". За 10 години, "Гунвор", започнала от нула като чисто руско ООД, по обем на сделките вече е на трето място сред световните търговци на нефтопродукти. Оборотът на "Гунвор" за 2007 г. достигна 43 милиарда долара.

Компанията предпочита да работи дискретно,

пише германският всекидневник. Днес тя е собственост на шведския бизнесмен Торбьорн Торнквист и на споменатия вече, всеобщо наричан "най-близък приятел на Путин", руски и финландски гражданин Генадий Тимченко. Фирменият адрес на офшорната "Гунвор" е в най-луксозния женевски квартал, на брега на езерото. Завесата, забулваща дейността на "Гунвор" се приповдигна един -единствен път – в доклада "Волкър" за злоупотребите по иракската програма "Петрол срещу храни" бяха споменати две фирми от групировката като нарушители на ембаргото. "Гунвор" отрича, разбира се, всякакво участие.

Интернет ми помогна да открия една от не най-гласно афишираните дейности на фирмата: в профила на компанията наред с покупката и препродажбата на горива и суровини е посочено и "Събиране на статистическа и аналитична информация". Ученото си е учено, както казва нашият прозорлив (понякога) народ. Наистина – според многобройни източници Генадий Тимченко е работил по съветско време заедно с Владимир Путин в Първо главно управление на КГБ – управлението за шпионаж в чужбина. Днес приближеният до руския президент бизнесмен е оценяван от анализатора като собственик на 10 – 14.4 милиарда долара.

Ролята на Тимченко обаче далеч не се изчерпва само с препродажбата на нефтени деривати. Станислав Белковски твърди, че той е собственик и на дружеството Transoil CIS, един от акционерите на споменатата частна банка "Россия" - според "Ди Велт" основният двигател на Путинската финансова империя.

Какво представлява банка "Россия"?

В началото на 90-те години тя е просто един закъсал петербургски финансов институт със славата на банка на КГБ и на определени среди на компартията. Днес е една от най-агресивно развиващите се банки в Русия с балансов капитал от 45 милиарда рубли. Покрай другото "Россия" владее застрахователното дружество СОГАЗ (откупено от "Газпром") и медийна империя начело с телекомпанията РЕН ТВ. В момента банката взема под свой контрол и в. "Известия".

Възходът на банка "Россия" е тясно свързан с на т.н. "дачен кооператив" "Озеро" - компания от осем приятели от Санкт Петербург – пристрастени към риболова и някои други дейности. В началото на 90-те те строят своите дачи на брега на носещото символично название "Езеро на комсомолците", като при това полагат за всеки случай сред къщурките и площадка за кацане на хеликоптери. Спокойно можем да разглеждаме този акт като символичен за бързото издигане на всички членове на дачния кооператив и преуспяването им в публичния живот.

Един от тях от вече осем години изпълнява длъжността

президент на Руската федерация.

Според данъчна декларация на Владимир Путин обаче излиза, че единствено той от "кооператорите" е проспал икономическия бум на руския елит през последните години. По документи семейството му притежава две стари ГАЗ-ки, квартира в Санкт Петербург от 77 кв. м, парцел от декар и половина край Москва, 230 акции на банка "Петербург" и 89 000 евро спестявания.

Съвсем другояче изглеждат нещата при останалите седем другари съкооператори от "Озеро". Днес те са шефове на големи акционерни дружества, генерални директори в енергийния сектор, водещи мениджъри и всеки от тях държи освен това значителна част от акциите на банка "Россия".

Особено пикантен от немска гледна точка е фактът, че в Надзорния съвет на "Россия", позната в Германия като "банката на Кремъл", заседава един стар познат на разследващите журналисти тук – Матиас Варниг. Биографията на този господин, разкрита първо от публициста Юрген Рот, силно напомня биографията на по-голямата част от днешния руски елит. Според стар материал на "Шпигел" неговата дейност е обект на внимание и от страна на германското контраразузнаване. Матиас Варниг е

бивш офицер на ЩАЗИ,

зам.-началник на отдел в XV управление на Външното разузнаване. След промяната той се издига до представител на "Дрезднер Банк" в Москва за да заеме след това пост в надзора на "Россия". Нещо повече – след учредяването през 2005 г. на дъщерната компания на "Газпром" "Северен поток" (NEGP), която ще строи газопровода през Балтийско море, Варниг бе назначен от руска страна за изпълнителен директор. Негов колега като шеф на управителния съвет на NEGP е бившият канцлер Герхард Шрьодер.

И така - акционерите на банка "Россия" са, според тези пръснати из различни източници данни, седем близки приятели на Владимир Путин плюс дружеството Transoil CIS, чийто собственик е "пълномощникът" на Путин Генадий Тимченко. В надзорния съвет на "Россия" заседава бивш служител на ЩАЗИ, познат с Путин от времето му в резидентурата на КГБ в Дрезден и, както пише “Шпигел“, един от най-близките семейни приятели на президента днес…

На същия президент, който според все по-зачестяващи разследвания е натрупал през изминалите години

баснословно богатство.

Но който, според официалните данни, притежава само квартира от 77 кв. метра. Същият президент, чието близко обкръжение от администратори, мениджъри и олигарси владее около половината от руския брутен вътрешен продукт.

Дали въпросните 40 милиарда долара, все по-настойчиво приписвани на Владимир Путин, са наистина негова лична собственост или са разпределени сред членовете на онази всевластна групировка, която Владимир Буковски нарича "Система", и която е истинският господар на Русия и на съдбините на нейните граждани, не е от съществено значение.

По-важен е изводът, че който и да заеме формално Кремълския трон, натрупаното по толкова сложни схеми богатство няма да бъде изпуснато с лека ръка. Властелините на нефта, газа и металургията ще се погрижат лостовете да останат в техните ръце.

Путинизмът, обслужващ антидемократичната, олигархична и дълбоко корумпирана прослойка може да съществува утре и без Путин. Затова той още днес е едно от най-сериозните предизвикателства към целия цивилизован свят.