Гунвор - в."Стандарт"

Слухове свързват с Путин третия в света петролен търговец “Гунвор”

Москва продава нефт от Женева

Групата пласира една трета от руския износ

Стандарт 30.05.2008

55-годишният Генадий Тимченко, който обикновено отказва всякакви контакти, тази седмица опроверга твърдения на "Файненшъл таймс" за връзките му с Путин

В престижен офис в банковия квартал на Женева, на брега на езерото, около 40 сътрудници без особен шум търгуват с руски суров петрол. Тяхната компания е една от най-стремително развиващите се в света, но и сред най-потайните. Слуховете я свързват с най-висшите ешелони на властта в Москва. Твърди се, че един от двамата собственици на компанията Генадий Тимченко, спряган за 11-и по богатство в Русия, е свързан с премиера и доскорошен президент Владимир Путин и е един от изпълнителите на неговата нова енергийна политика.
Регистрираната в кантона Цуг "Гунвор груп" (Gunvor Group) от второразреден търговец през 2003 г. вече е трета в списъка на най-големите в света нефтени търговци, отстъпваща по обем на продажбите само на "Витол" (Vitol) и "Гленкор" (Glencore). Преди пет години делът на "Гунвор" в износа на руски нефт по море е малко под 10%. Към днешна дата Тимченко вече далеч изпреварва другите играчи. От януари компанията продава 32,7% от обема на руския износ през пристанището в Новоросийск и 34% от нефта, доставян по най-големия в Русия нефтен терминал - Приморск на Балтийско море. Приходите на компанията рязко растат - от 5 млрд. долара за 2004 г. на 43 млрд. долара за 2007 г.
До неотдавна "Гунвор" бе свързвана най-вече с известната с лоялността си към Кремъл "Сургутнефтегаз". Тези дни в първото дадено за пресата си интервю - за британския "Файненшъл таймс", другият основател на компанията и председател на съвета на директорите й Торбьорн Торнквист заяви, че тя е подписала договори с всички руски нефтени компании с изключение на ЛУКОЙЛ. Шведът твърди, че компанията е спечелила всичките си контракти за продажбата на нефт и други нефтопродукти само на открити търгове. "Ние предлагаме най-добрата цена и получаваме нефт. Всичко се свежда до това", посочва мениджърът.
Според него "Гунвор"е помогнала за повишаването на цената на руския нефт. "Руските компании откриха, че продават по ниски цени, и ето че се появи този, който бе готов да вдигне цената", обяснява Торнквист успеха на фирмата.
Наблюдатели свързват директно ръста на компанията с поглъщанията на руския петролен сектор. Договаряйки крупни обеми, в това число с пристанищата и превозвачите, компанията възнамерява приходите през настоящата година да достигнат минимум 70 млрд. долара. Запознати твърдят, че промените започват през декември 2004 г., когато най-голямата руска нефтена компания "Роснефт", чийто управителен съвет се оглавява от един от приближените на Путин - Игор Сечин, придобива активите на обявената във фалит и изкупена от държавата ЮКОС на осъдения олигарх Ходорковски. "Роснефт" започва да продава по-голямата част от нефта си чрез "Гунвор". След като през 2006 г. Роман Абрамович продава своята нефтена компания "Сибнефт" на енергийния колос "Газпром", нефтеното подразделение на гиганта "Газпром-нефт" също започва да сключва крупни контракти с "Гунвор".
Торнквист посочва още, че "Гунвор" възнамерява в бъдеще да придобие активи в сферата на добива и на транспортирането на петрола. Той отрича компанията да се ползва с политическата протекция на днешния руски премиер. Според него всички хипотези, които свързват компанията с Путин, им носят само неприятности. Финансите на компанията са напълно прозрачни, тъй като всяка от 10-12-те големи световни банки, които финансират бизнеса им, контролират плащанията й, твърди той. "Всеки долар, който превеждаме, е подложен на проверка", казва мениджърът.
"Гунвор" не огласява публично своите печалби. Торнквист казва, че компанията печели "от порядъка на неколкостотин милиона долара". Нефтени търговци смятат тези цифри за занижени. За сравнение, един от основните конкуренти на групировката - Glencore, която също не разгласява печалбите си, миналата година има около 6 млрд. долара печалба при 140 млрд. долара приходи. Устремът на швейцарския нефтен търговец позволява да надникнем вътре в скритата клика на близки до Путин бизнесмени, които по време на неговото президентство натрупаха колосални състояния, но досега успяваха да останат в сянка и да не привличат вниманието на обществото, коментира "Файненшъл таймс". Но след като завършиха добре режисирания преход към поста на премиер, поставяйки в президентското кресло своя внимателно избран приемник Дмитрий Медведев, за тези бизнесмени става все по-трудно да не попаднат под прожекторите, посочва изданието. През тази година Тимченко за първи път попадна в списъка на най-богатите на сп. "Форбс" с лично състояние от 2,5 млрд. долара.
Във вторник новият руски премиер даде рамо на нов проект с участието на "Гунвор". Той обяви, че планираното продължение на Балтийския нефтопровод - един от ключовите за износ в Европа, ще бъде захранвано от нефтопреработващия завод в Кириши, Ленинградска област, на 111 км от Санкт Петербург, който е свързан с Тимченко. Краен пункт на тръбата ще бъде новият терминал Уст-Луга, на Финския залив на Балтийско море. Според Путин това е най-евтиният вариант на маршрут.
Румяна Кочанова

Швейцарската компания е като консерва

Собствеността на "Гунвор" е толкова многопластова, че остава напълно неясна. Компанията е собственост на холдинга Gunvor International BV, регистриран в Холандия. Който пък от своя страна принадлежи на Gunvor Cyprus Holding Ltd, регистриран в Кипър. Собственик на кипърската компания е организация - "пощенска кутия" на британските Виржински острови, наречена EIS Clearwater Advisors Corp, встъпила във владение съгласно регистрационните документи на кипърския холдинг през април миналата година. "Това е херметически затворена кутия", коментира за "Файненшъл таймс" Пол Милър, директор на корпоративните въпроси на Lloyd's MIU, специализирана в морските превози.
Според Торнквист той и Тимченко притежават равни дялове. Компанията имала от 2005 г. и трети акционер, но това не бил Путин. Шведът отказва да назове името му, но твърди, че е неизвестен частен инвеститор, който няма нищо общо с политиката. Участието му било миноритарно в замяна на финансиране. Самият Торнквист в миналото работел като трейдър за "Бритиш петролиум". С Тимченко се познавали от съвместната работа на естонски нефтен терминал, преди да основат през 1997 г. "Гунвор".
За началото на жизнения път на Тимченко също се знае малко. Той изплува на повърхността, когато в бившата СССР цари хаос. Тогава се появяват първите търговци, които започват да работят независимо от държавната организация монополист "Союзнефтеекспорт". Първата подобна компания е Urals Trading на бившия сътрудник на КГБ Андрей Паников, получила лиценз през 1991 г. Бизнесменът установил тогава бизнеса си в нефтопреработващия завод в Кириши. Той твърди, че по онова време Тимченко работел в търговския отдел на завода. Паников отрича да е бил агент на КГБ. Преди това е бил служител на съветската търговска организация "Ленфинторг". По данни на "Гунвор" Тимченко е инженер електромеханик, знае чужди езици, което му позволило да се издигне на върха.
Изстрелването на "Гунвор" към върха съвпада според "Файненшъл таймс" с колосалните промени в руската нефтена промишленост, започнали с ареста през 2003 г. на собственика на ЮКОС Михаил Ходорковски. Той бе осъден за укриване на 33 млрд. долара данъци, макар Западът да подозираше зад ликвидирането на компанията политически съображения. Раздробеният на парчета гигант бе изкупен от държавата. Точно тогава "Гунвор" започва да се развива стремително. "Те взеха всички наши барели", твърди търговец от Petroval, търговското подразделение на ЮКОС в Швейцария, цитиран от вестника.
Западни банкери рисуват Тимченко като компетентен технократ, близък по натура на Путин. Според тях той бил преуспял още преди Путин да стане президент. Беше един от първите, привлякъл в своята фирма опитни западни специалисти, казват негови познати. "Проницателен бизнесмен, прояви абсолютна лоялност към Кремъл, както и блестящи умствени способности", твърди за него Александър Темерко, бивш член на съвета на директорите на ЮКОС. И допълва: "Гена винаги измисля няколко хода напред."

в същия брой