Подозрително късата биография на новия шеф на "Транснефт"
ДОТУК В ПОРЕДИЦАТА
Визитата на руския президент Владимир Путин в България на 17-18 януари е повод отново да обърнем внимание на руския ядрен и енергиен сектор, който е острието на новата външна политика на Москва. Миналата и тази седмица "Дневник" предлага в поредица статии първо за опитите за атомен ренесанс в Русия и за интересите около петролопроводите и газопроводите.
Миналата есен до последно се гадаеше какво ще се случи с висшето ръководство на "Транснефт" - руският монополист за управлението на петролните тръбопроводи и посочен за ръководител на проекта "Бургас - Александруполис". Мандатът на изпълнителния директор Семьон Вайнщок изтичаше и до последните дни не се знаеше какво ще реши Кремъл за него. За всеки случай в петък, 13 септември, той си устрои прощално парти с колегите и добре, че го стори, защото в началото на следващата седмица компанията вече търсеше нов началник. Публична тайна беше, че това ще е Николай Токарев, който формално встъпи в длъжност на 15 октомври. Вайнщок бе изпратен да ръководи държавната корпорация по подготовката на зимната олимпиада в Сочи през 2014 г.
Изборът на Кремъл е абсолютно логичен - поредният съратник на президента Владимир Путин още от края на 80-те години, за когото се твърди, че е работил с разузнаването. Името му се споменаваше в челните места на списъка с потенциални наследници на поста в "Транснефт", сред които министърът на промишлеността и енергетиката Виктор Христенко и зам.-директорът на "Газпром" Валерий Голубев.
Токарев е на 56 години. Родом е от Караганда и завършва през 1973 г. местния Карагандински политехнически институт, след което работи в геоложките проучвания на минната промишленост на СССР. По неофициални данни той сътрудничи на Първо главно управление на КГБ (външното разузнаване), а след рухването на СССР - и с наследника на спецслужбите Федералната служба за сигурност (ФСБ).
През 1999 г. той става вицепрезидент на "Транснефт", а година по-късно го спрягат дори за шеф на "Газпром", но му се пада да оглавява руското външнотърговско обединение "Зарубежнефт". Макар и само за година в ръководството на "Транснефт" той отговаря там за външноикономическия блок, задграничните проекти и информационно-аналитичната работа на компанията - функция, зад която се крие поддържането на сигурността, т.е. точно като за човек с опит във външното разузнаване. Според руското издание на сп."Нюзуик" от 2007 г. Токарев като бивш служител на ФСБ е бил офицер от запаса (посочва се дори чин генерал-майор) и не случайно е попаднал в "Транснефт" - най-голямата в света тръбопроводна компания, в която държавата държи 75% от акциите, но пък те са 100% от книжата с право на глас.
Именно работата му в "Зарубежнефт" създава повече въпроси, отколкото да дава отговори. Причината е, че това е една от най-закритите компании на руската държава. Името й е споменато в доклада на Пол Волкър от 2004 г. за скандала "Петрол срещу храни" - там се твърди, че две регистрирани в чужбина компании под руски контрол са купили близо 25 млн. барела (около 3 млн. т) иракски нефт от "Зарубежнефт" за 500 млн. долара, които след препродажба са донесли печалба от 125 млн. долара, които посредниците вероятно са си поделили с руската държавна компания. Докладът "Волкър" посочва, че руските компании са сключили договори за 30% от петрола по злополучната програма на ООН, а общата му стойност е над 19 млрд. долара.
А посредниците не са случайни - това е офшорната швейцарско-кипърска група ГУНВОР с адрес "Рю дьо Рон" 63 в Женева, където има само адвокатска кантора. В Русия неведнъж е посочвано, че ГУНВОР активно си сътрудничи с държавните "Зарубежнефт", "Газпром" и "Роснефт", от които купува нефт и го продава в чужбина. Особено показателно е, че след като държавата отнема от ЮКОС компанията "Юганскнефтегаз" и я предава на "Роснефт" именно ГУНВОР получава през 2005 г. нейния нефтен поток. Успехите на групата често се обясняват с хипотезата, че зад нея стои друг много близък човек на президента от Санкт Петербург - Генадий Тимченко, вероятно сътрудник на първо главно на КГБ и на ексразузнавачите, започнали петролен бизнес по света.
Но да се върнем към Токарев. Когато номинацията му за шеф на "Транснефт" е внесена за одобрение, вече се коментира, че тя се е оказала по-сложна от очакваното. Според източници на в."Комерсант" "предполагаше се, че Вайнщок ще бъде сменен именно от Токарев, но след оставката на руското правителство през есента броят на претендентите изведнъж рязко се увеличи". Освен споменатите по-горе имена се добавят бившият премиер Михаил Фрадков и бившият министър на икономиката Герман Греф. В крайна сметка Токарев обаче безпроблемно минава процедурата. Изданието посочва, че официалните биографични данни за новия директор на тръбопроводния монополист са доста оскъдни. Наистина на сайта на компанията данните за нейния ръководител са събрани в едва 20-ина реда.
Неофициалната част, цитирана от изданието, включва дългосрочна командировка в бившата ГДР през 80-те години. По данни на медиите той работи известно време в едно подразделение с Владимир Путин, който идва в Германия през 1985 г. От 1993 г. Николай Токарев става началник на отдела за външни връзки на АО "Руско-германска лизингова компания" (дъщерна структура на държавната Сбербанк), след което се връща на държавна служба. През 1996 г. той става заместник генерален директор на Унитарното държавно предприятие по управление на собствеността зад граница към президента на Руската федерация. По същото време там работи и Владимир Путин и много източници твърдят, че между двамата има истинско приятелство.
Когато оглавява "Транснефт" - компания, отговаряща за почти целия петролен транспорт на Русия и износа на суровината, анализаторите посочват, че тя може да е голяма, но ще става още по-голяма. Плановете са тя да се слее до края на 2007 г. с "Транснефтпродукт", да довърши нефтопровода от Източен Сибир към Тихия океан и да проведе експанзията към Европа.
Според анализатора Валерий Нестеров от "Тройка диалог" новият шеф ще продължи политиката на предшественика си. "Той е опитен ръководител и ще продължи да е въплъщение на идеологията на висшия държавен служител", обяснява Нестеров. В петролните среди на страната се коментира, че около "Транснефт" от години не е имало някакъв сериозен скандал и конфликти, а Вайнщок е успял да изгради отношения с всички компании и да им осигури равностоен достъп до тръбопроводната система.
Това не се оказва достатъчно да го задържи на поста му. Според руския журналист Юлия Латинина, цитирана от Би Би Си, отстраняването му са искали от Кремъл групата на т.нар. силовики - бивши служители на спецслужбите. В нея водещи фигури са зам.-шефът на администрацията на президента Игор Сечин и директорът на ФСБ Николай Патрушев. "Преди да настъпи 2008 г. - годината на смяната на президента, за тях беше изключително важно да се окопаят в износа на нефт. И бяха много недоволни, че там седи човек, който е независим от тях", посочва Латинина. Впрочем "Бургас-Александруполис" вече беше обявен за част от руската преносна система.
No comments:
Post a Comment